Ново законодателство от 2022 г.
След отлагане с една година, от 1 януари 2022 г. вече се прилага новото законодателство в областта на биологичното производство. Правилата отразяват променящия се характер на този бързо нарастващ сектор. Целта на новия регламент е да се гарантира лоялна конкуренция между земеделските стопани, като същевременно се предотвратят измамите и се поддържа доверието на потребителите чрез следните мерки:
- правилата за производство се опростяват чрез постепенно премахване на редица изключения и клаузи за неучастие;
- системата за контрол се укрепва чрез по-строги предпазни мерки и стриктни проверки по цялата верига на доставки;
- производителите от трети държави ще трябва да спазват същите правила като производителите в ЕС;
- правилата за биологичното производство обхващат по-широк кръг продукти (напр. сол, корк, пчелен восък, вълна и др.), като има допълнителни правила за производството (напр. за елени, зайци и домашни птици);
- сертифицирането се улеснява за дребните земеделски стопани благодарение на нова система за групово сертифициране;
- ще има по-единен подход за намаляване на риска от случайно замърсяване с пестициди.
Информация по темата
Процес на консултация
Когато ЕС подготвя ново законодателство, той се консултира както със заинтересованите страни, така и с широката общественост, за да се запознае с тяхното мнение за предложението.
Новото законодателство за биологичното производство не бе изключение от това правило, затова между 2012 г. и 2013 г. Европейската комисия проведе широкообхватни консултации. При изготвянето на новото законодателство Комисията взе предвид резултатите от този процес.
График на консултацията
- март 2014 г.
Комисията предложи законодателство, основано на нейния собствен експертен опит, на оценката на въздействието и на процеса на консултация.
Оценка на въздействието за новото предложение
2014 г. — Предложение на Комисията за нов регламент за сектора на биологичното производство
- ноември 2013 г.
Консултативната група за биологично земеделие проведе второто си заседание, опирайки се на работата, извършена през юни 2013 г.
- юни 2013 г.
Заседание на Консултативната група за биологично земеделие. Консултативната група за биологично земеделие (вече наричана група за граждански диалог) заседава в обичайния си състав, за да продължи работата си по законодателното предложение.
- април 2013 г.
Второ заседание на разширената Консултативна група за биологично земеделие. Консултативната група заседава за втори път, като нейната работа се основаваше на постигнатото от предишните експертни групи и резултатите от обществената консултация.
- януари—април 2013 г.
Обществена консултация. Комисията получи 44 846 отговора на своя въпросник с предварително зададени отговори, а 1450 изложения в свободен текст бяха изпратени по електронната поща от граждани и различни заинтересовани страни.
- декември 2012 г.
Разширената Консултативна група за биологично земеделие (вече наричана група за граждански диалог) обсъди новото законодателство. В обсъждането участваха редица други заинтересовани страни.
- ноември 2012 г.
Изслушване на експерти относно международната търговия с биологични продукти и глобални проблеми. Представители на организации – например групи на производители и контролни органи на трети страни – направиха презентации.
- октомври 2012 г.
Изслушване на експерти относно биологичното производство на Европейския съюз – контрол и изпълнение. Заинтересовани страни, като служби за граничен контрол и организации на производители, направиха презентации.
- септември 2012 г.
Изслушване на експерти във връзка с пазара на биологични продукти в ЕС – вътрешен пазар и стандарти. Заинтересовани страни (например организации на потребителите или НПО в областта на хуманното отношение към животните) направиха презентации за Комисията.
План за действие за биологичното производство в ЕС
През март 2021 г. Комисията стартира план за действие в областта на биологичното производство за ЕС. В плана се предвижда да се постигне целта на Европейския зелен пакт 25% от земеделската земя да се използва за биологично земеделие до 2030 г.
Планът включва 23 действия, разделени в три направления:
- направление 1: стимулиране на търсенето и гарантиране на доверието на потребителите
- направление 2: стимулиране на прехода и укрепване на цялата верига за създаване на стойност
- направление 3: биологичното производство като пример за подражание — подобряване на приноса на биологичното земеделие към устойчивостта на околната среда.
Планът за действие има за цел развитие на биологичното земеделие в целия ЕС чрез укрепване на производството, стимулиране на търсенето и подобряване на устойчивостта.
Научни изследвания и иновации в областта на биологичното земеделие
Научните изследвания и иновациите заемат централно място в програмата на Комисията, като селското стопанство не прави изключение.
Програми „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“
ЕС финансира различни научноизследователски проекти в рамките на законодателството във връзка с „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“. Насочени към стимулиране на растежа и създаване на работни места, многогодишните работни програми се изготвят от Комисията след консултации със заинтересованите страни и съчетават частни инвестиции със средства от ЕС за финансиране на научни изследвания, които ще донесат реални ползи.
Програмата „Хоризонт 2020“ за селското стопанство бе със силен акцент върху повишаването на ефективността на производството, без обаче да се уврежда околната среда. Някои от проектите по програмата са пряко свързани с биологичното производство и работата по тях все още продължава.
Европейско партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (ЕПИ-АГРИ)
Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (ЕПИ-АГРИ) свързва земеделските стопани и изследователите, като целта е ускоряване на иновациите. В ЕПИ-АГРИ има целева група, която работи специално върху нови подходи към биологичното земеделие. Групата разгледа въпроса за оптимизиране на добивите от обработваемите земи и посочи някои добри практики в своя заключителен доклад.
Европейски институт за иновации и технологии
Освен това ЕС създаде Европейския институт за иновации и технологии (EIT) с цел насърчаване на иновациите. Дейността на EIT-храни е насочена към предприемачеството и иновациите в сектора на храните.
