Църковният музей - съкровищница на българската духовност
Св. Троица Старозаветна
Икона от 1598 г, Майстор Недялко от Ловеч
В края на
2003 г. се проведе тържественото честване на 80-годишнината от създаването на
Националния църковен историко-археологически музей, който се помещава в сградата
на Богословския факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски,
построена през 1906 г. Макар да разполага с ограничена експозиционна площ, музеят
е един от най-богатите в столицата и страната, истинска съкровищница на българската
православна духовна култура и художество.
От 1921 до 1922 г. музеят е функционирал като присинодална сбирка с материали-паметници към Светия Синод, събирани несистемно след Освобождението на България. По разпореждане на Св. Синод на Българската православна църква от 90-те години на ХIХ в. започва системно събиране на ръкописи и старопечатни книги, на старинни ценни икони, утвари, исторически и архивни материали и др. Издават се и Наставления за събиране на църковни и манастирски старини. През 1900 г. Евтим Спространов публикува събраните в Синодалната библиотека 157 ръкописа, което е един от първите научни описи в България. След това се издават разпореждания на Св. Синод по събиране на църковни старини и паметници. Така присинодалната сбирка нараства значително и по-късно прераства в музей.
Св. Лука рисува икона на св. Богородица
Икона от началото на XIX век, Тревненска школа
През 1923 г. Църковният
историко-археологически музей вече бива официално регламентиран и като
институция със заповед № 198 от 17 януари 1923 г. на Министерството на
народното просвещение.
С най-голям принос
за събирането на това безценно богатство на християнското изкуство е
прот. академик Иван Гошев, който е първият директор на музея и заема
тази длъжност до 1959 г., като полага много усилия за обработка на постъпилите
материали. Защото музеят не е само сбирка от старинни предмети, но преди
всичко непрестанна работа по тяхното консервиране, реставриране, проучване,
публикуване, осмисляне. Следващият директор на музея, проф. д-р Васил
Пандурски, е също с много голям принос за развитието на тази институция.
Венец на дейността му е издаденият през 1977 г. голям илюстрован албум Паметници
на изкуството в Църковния историко-археологически музей.
Фондовете на музея
и до днес дават материал за научна работа на най-видните български изследователи
на православното ни изкуство и култура. Въз основа на тези изследвания
са направили публикации учени като Йордан Иванов, Иван Снегаров, Кръстьо
Миятев, Иван Дуйчев, Васил Захариев, Асен Василиев, Атанас Божков и пр.
При създаването
на музея през 1923 г. се обособяват четири отдела: иконографски, художествено-индустриален,
историко-архивен и отдел Ръкописи и старопечатни книги.
С икони от Църковния
музей е положено началото и на отделна експозиция в Националната художествена
галерия, която по-късно прераства във филиал за старо изкуство - Криптата
на ПКСХП Св. Александър Невски. Голям брой икони от фонда
на НЦИАМ и до днес са част от постоянната експозиция в сбирката на Криптата.
Към помощния фонд
на музея се числят направените копия на стенописи от Бачковската св.
обител (от костницата и две от манастирски църкви), от Велико Търново
(от църквата Св. Четиридесет мъченици),
от храмове в Бояна, Земен, Калотино, Драгалевци, Кремиковци, Курило,
Сеславци, Троянския манастир. Има и поредица копия на ктиторски портрети
на българи-дарители в атонските манастири, изпълнени прецизно най-вече
от Николай Ростовцев. Експозицията на музея включва и макети на известни
старинни църкви в София, Несебър, Бачково, Велико Търново, Бояна, Земен,
Арбанаси, изработени от скулптора Д. Бучински. Във фототеката се пазят
и отделни албуми със снимки на всички по-важни и забележителни църковни
паметници - храмове, стенописи, икони, утвари и др.
В историко-архивния
отдел на музея са били съхранени някои дарствени грамоти и фермани, а
също така почти всички оцелели ръкописи на Неофит Хилендарски (Бозвели),
писма и документи от Иларион Макариополски, от екзарсите Антим I и Йосиф
I, от митрополит Климент Търновски и др.
Колекцията на Църковния
музей включва едни от най-ценните паметници на християнското изкуство
по нашите земи. От ХIII-ХIV век са иконите: Св. Богородица Одигитрия, Христос
Пантократор, Рождество Христово, Преображение Господне, Св.
апостол Андрей, Вход Господен, Св. Климент Охридски и
др. Всички те са от времето на Второто българско царство и са постъпили
от Несебър, Созопол, с. Българово (Бургаско), Бачковския манастир, Арбанаси
и пр.
Много богата е иконната
сбирка от късното Средновековие. Тя включва такива емблематични шедьоври
като Св. Богородица Пътеводителка с житийни сцени от ХV-ХVI
в., Св. Троица Старозаветна от
1598 г., поредицата празнични икони от с. Присово (ХVII в.). Високото
богословско и художествено качество на тези творби свидетелства за висотата
на духовния живот през тези векове на иноверско владичество.
Най-обширна в количествено
отношение е колекцията от икони от Възраждането. Представени са основните
възрожденски иконописни школи с творби от техните най-големи майстори:
тревненците папа Витан, Симеон Цонюв и Йоаникий папа Витанов, самоковските
майстори Димитър Зограф и Захарий Зограф и т. н.
Музейният фонд разполага
с голяма сбирка от възрожденски щампи.
Богата е и колекцията
от църковна утвар, моще-хранителници, жезли, на-престолни кръстове, дърворезби,
обковки на книги и пр. Те допълват представата ни за различните аспекти
на богослужебния живот в нашата Църква през последните няколко столетия.
Във връзка с юбилея
бе реставрирана част от музейната експозиция от икони (художник-реставратор
Весела Тасева).
Под ръководството
на сегашния директор Николай Хаджиев, НЦИАМ навлиза в своето девето десетилетие
като един от бисерите на българската православна култура, съхранил в
божествени образи молитвения живот на нашите предци. Защото християнското
художество е много повече от естетика. То е живот в Църквата и чрез Църквата.
Св. Богородица (детайл)
Икона от XIII век.
|