|
100 национални туристически обекта: Къща-музей "Алеко Константинов" град Свищов
|
|
|
|
|
|
Описание:
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ - ЩАСТЛИВЕЦА
1863 - 1897
Алеко Константинов е роден на 1 януари 1863г. в Свищов. В края на 1863 градът е видно занаятчийско и търговско средище.
Свищовските търговци търгуват не само в главните центрове на турската империя, но още в Румъния, Австрия и Русия. Връзките му с Европа го правят средищно пазарище на зърнени храни.
Бащата на Алеко Константинов се ползува с влияние и почит между своите съграждани. Като заможен търговец често пътува из Румъния и Австрия, владее говоримо и писмено пет езика. По нрав е деспотичен, горд и надменен човек.
Майката на Алеко Константинов е свенлива, мечтателна и нежна жена, пълна противоположност на съпруга си. Основните свои качества тя предава и на своя първороден син, който завинаги си остава мечтател по доброто и красивото в живота.
Когато навършва седем години баща му наема двама учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков, които водят обучението му в родния дом. Две години /1872-74/ Алеко посещава прочутото някога " Св. Николско" училище на Христаки Павлович. През 1874г. баща му го изпраща да учи в Априловската гимназия в Габрово, където 6 продължение на три години той с особена любов и интерес се отнася към учителя по словесност Илия Христович.
През април 1877г. е обявена Руско-турската война, която прекъсва учението на Алеко. По време на войната император Александър II идва три пъти в Свищов и при третото си идване отсяда в дома на Алеко.
В родната къща на Алеко се помещава канцеларията на свищовското губернаторство начело с Найден Геров. Служители в него са Иван Вазов, Драган Цанков,Никола Живков. Сам Алеко работи като писар.
След свършване на войната през есента на 1878г. Иваница Хаджиконстантинов отвежда сина си в Русия в град Николаев. Алеко постъпва в Южнославянския пансион на Тодор Минков, в който са получили образованието си много видни българи. В Николаев редом с учебните предмети, той се занимава с творбите на руските класици и на революционните демократи, продължава заниманията в областта на поезията. През 1880г. и 1881г. отпечатва и първите си стихотворения "Огледало" и "Защо". Пише пиеси, композира и една оперетка. Започва да превежда от чужди езици. През 1881г. завършва пълния курс на реалната гимназия, след което се записва за студент по право в Новорусийския университет в Одеса. Алеко с интерес следи политическия живот в нашата страна, симпатизира на либералите в борбата им за демокрация. В поемата си "Песен за Слобод Маджара и Пламен Теня" той пледира в полза на прогреса и свободата. Освен литературата, силно го влече и музиката.
През 1885г. Алеко Константинов завършва висшето си образование, сбогува се с Одеса и Русия и се завръща в Свищов. На 5 юли с.г. постъпва на работа в Софийкия окръжен съд, но е уволнен заради отказа му да подведе под отговорност един от редакторите на в-к "Народни права", "оклеветил" Стамболов. В противовес се нарича Щастливец и с усмивка заглушава плача на сърцето.
През 1886г. Алеко Константинов се запознава с Пенчо Славейков, Беню Цонев и д-р Кръстев. Алеко превежда от руски "Полтава" и " Бахчисарайски фонтан" на Пушкин, "Беглец" и "Демон" на Лермонтов, "Руските жени" на Некрасов, от френски "Тартюф" на Молиер и други.
Алеко е страстен поклонник на миризмата на параходите и железниците. През 1889г. посещава световното изложение в Париж, през 1891г. -изложението в Прага, а през 1893г. - това в Чикаго.
Пътуванията си той дължи на материалната подкрепа на Иван Голованов и д-р Стоян Радославов. Впечатленията, които натрупва от тези пътувания, изострят перото му. На бял свят се явяват "До Чикаго и назад" и "Бай Ганьо". Алеко постоянно пътува из България, опознава природните й красоти и чрез пътеписите си ги пропагандира.
Той е инициатор за създаване на организирано туристическо движение в България. На 27 август 1895г. извежда 300 души на Черни връх на Витоша, с което поставя началото на масовото туристическо движение.
Нравственият живот на Алеко Константинов, заангажираната му литературна дейност го правят популярен и любим още преживе. Голяма личност, забележителен творец и гражданин, честен и прям, неподкупен и всеотдаен, демократ и хуманист, безпощаден изобличител на пошлото, грижовен защитник на природата - ето това е духовният портрет на Алеко, на Щастливеца.
Дръзкият език на Алеко изоставя благопристойния тон и размахва шибащия камшик на хумора и иронията, на сатирата и сарказъма. Неговите парливи фейлетони стрелят унищожително на всички страни по грубата действителност. Писателят не се страхува да нарича презрените си герои с истинските им имена. Това са българският княз, когото без всякакво стеснение нарича "ябанджийско псе", министрите, висшите чиновници, окръжните и околийски началници, общественици и писатели, редактори и вестникари и др.
Това са събраните вкупом Дочооловци, Гочооловци, Хаирсъзовци, от чиито редиии изведнъж с иялата си колоритност блясва безсмъртното име на Бай Ганьо, този неповторим образ, съчетал в себе си всичката пошлост и вълчите нрави на една убийствена епоха, с когото Алеко започва безпощаден литературен и житейски двубой.
Алеко Константинов не допуска, че легендарният му герой ще напусне някой ден страниците на знаменитото му произведение и с присъщата си бруталност ще пречупи вдъхновеното перо на своя създател. Той не вярваше съвсем, но все пак го очакваше. В писмо до Славейков се оплаква "Преди офицерчетата ме диреха да ме тупат, сега други ме следят да ме притупат". Засегнатите и осмените не прощават. Отмъщението не закъсня: на 11 май /24/ 1897г. Алеко Константинов е убит от своят герой БАЙ ГАНЬО.
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ
МОЯТА ИЗПОВЕД
Име и презиме?
- Алеко Константинов
Месторождение?
- Свищов
Място и дата на изповедта?
- С. Владая, 20 юли 1894г.
1. Коя краска предпочитате?
- Краската на кожата.
2. Коя е любимата Ви миризма?
- Миризмата на параходите и железниците.
3. Кой цвят Ви се вижда най-хубав?
- Бутон от роза и незабудка.
4. Кое животно Ви е най-симпатично?
- Кучето.
5. Коя краска на очи и коси предпочитате?
- Ясно сини очи и руси коси.
6. Коя е според Вас най-почтената добродетел?
- Любовта като сърдечна доброта.
7. Кой порок мразите най-много?
- Скъперничеството.
8. Кое е най-любимото Ви занаятие?
- Да пиша хумористични очерци.
9. Кое развлечение Ви е най-приятно?
- Гуляй на чист въздух и мъжка компания.
10. Кой е според Вас идеалът на земното щастие?
- Свобода от всякакви условности и задължения.
11. Коя съдба Ви се вижда най за окайване?
- Да се разочароваш от силата на честността.
12. Може ли да Ви попита човек на колко сте години?
- Тридесет и една година, 6 месеца и 20 дни.
13. Кое кръстно име бихте си взели, ако бихте си го избрал сам?
- Пак Алеко, а като псевдоним нещо смешно.
14. Кой е най-хубавият момент в живота Ви?
- Пътуването ми в Америка и когато ми хрумна идеята за "Бай Ганя".
15. Кой е най-тъжният?
- Когато измряха домашните ми и аз останах без работа.
16. Коя е Вашата главна надежда?
- Че кога да е, ще бъда оценен по достойнство.
17. Вярвате ли в приятелството?
- Да.
18. Кой е според Вас най-хубавият момент през деня?
- Ранна утрин преди изгрев на слънцето.
19. Кое историческо лице Ви е най-симпатично?
- Саванарола.
20. Коя личност от роман или театър?
- Лео на Шпилгагена.
21. В коя страна бихте предпочели да живеете?
- България.
22. Кой е любимият Ви писател?
- Тургенев.
23. Кой живописец?
- Верещагин.
24. Кой композитор?
- Верди.
25. Ако бихте желали да си имате девиза, коя бихте си взели?
- Свобода, честност и любов.
26. Кое е според Вас майсторското творение на природата?
- Младо и здраво человеческо тяло.
27. От кое място Ви е останал най-приятният спомен?
- От върха на Айфеловата кула и от Ниагара.
28. Кое е любимото Ви ястие?
- Пастърма и кисело зеле.
29. Предпочитате ли меко или твърдо легло?
- Меко умерено и хладно легло.
30. Кой чужд народ Ви е най-симпатичен?
- Французите.
|
|
|
|
